Може ли един закон, написан на хартия, да доведе до

 

Може ли един закон, написан на хартия, да докара до качествена смяна в живота на едно общество? Този въпрос е основополагащ за връзките сред хората и институциите. Въпрос, над който са разсъждавали доста адвокати, философи, обществени психолози.

Част от тях споделят, че закон, който не минава през разсъдъка и сърцето на личността, няма никаква стойност за обществото. А всеки нов закон би трябвало да е плод на " надълбоко вглеждане в душата на индивида ", както написа преди повече от 100 години Стоян Михайловски в своите " Политически и метафизичен размисли ".

Тоест, новият закон не трансформира духа, а промененият дух може да напише нов закон.

Тази събота и неделя 3 мин. „ Невероятен човек. Трагедията е жестока “: Спомен за доцент Шишков и щерка му, починали след гърмежите Съдържание от партньори 3 мин. Митко Павлов интервюира себе си посредством изкуствения разсъдък (ВИДЕО) България 4 мин. Открити са две мощно обгорели тела в складовете в Елин Пелин България 1 мин. Отново идват жеги: Жълт код за високи температури е разгласен в понеделник България 2 мин. Какво включва годишният профилактичен обзор при персоналния доктор? България 2 мин. Ръст на случаите на COVID-19: Броят на инфектираните се е удвоил за седмица Тази събота и неделя 3 мин. „ Всичко е отишло по дяволите “: Градушка с величина на орех унищожи реколтата на 20 фамилии Тази събота и неделя 3 мин. „ Невероятен човек. Трагедията е жестока “: Спомен за доцент Шишков и щерка му, починали след гърмежите Съдържание от партньори 3 мин. Митко Павлов интервюира себе си посредством изкуствения разсъдък (ВИДЕО) България 4 мин. Открити са две мощно обгорели тела в складовете в Елин Пелин България 1 мин. Отново идват жеги: Жълт код за високи температури е разгласен в понеделник България 2 мин. Какво включва годишният профилактичен обзор при персоналния доктор? България 2 мин. Ръст на случаите на COVID-19: Броят на инфектираните се е удвоил за седмица Тази събота и неделя 3 мин. „ Всичко е отишло по дяволите “: Градушка с величина на орех унищожи реколтата на 20 фамилии

В този смисъл, стремежът на разнообразни законодатели през годините да трансформират правосъдната власт и несъмнено проблематичната фигура на основния прокурор може да е идея единствено в случай че обществото усети нужда, която да премине през разсъдъка на всеки.

Ако то към момента не е узряло за тази нужда, всеки опит за външна или фасадна смяна на законите няма да докара до вътрешна смяна в публичното схващане. Ако единствено 5-10 или 15% от обществото припознава тази нужда, тя няма по какъв начин да се трансформира в концепция, която да се превъплати в закон, който да промени живота ни. Никога нови закони не са създавали нови хора. А противоположното - новите хора са създавали нови закони.

" Българските политици са корумпирани ". Това е един от класическите постулати на българското съществуване. Но като цяло в публичните връзки или в бизнеса, или в опазването на здравето, или в която и сфера да посочите, също има доста корупция, която е закодирана в груповия нрав. Този код е изграждан в продължение на десетилетия и е плод на исторически натрупвания от друг темперамент.

Днес Конституционният съд взема решение за правосъдната промяна и пълномощията на президента

Един доста почитан и умел правист като проф. Пенчо Пенев, преди година, в това студио ни изясни, че още в зората на Третата българска страна правораздаването се е градяло върху съда като главен притежател на правосъдната власт. Не е имало централизирана прокуратура, а разнообразни прокурори към съдилищата. След това идва тоталитаризмът дружно с построяването на всесилния основен прокурор.

В момента - неговата фигура и пълномощия значително са завещание точно оттогава - Конституцията на Народна република България от 1971-ва година. С идването на демокрацията и новата конституция, традицията от тоталитарния нрав се придвижва в демократичните времена. И това ражда огромни проблеми, само че не води до смяна на духовете.

Усещате го, нали? Дори и толкоз години по-късно, ясно си проличава, че този нрав по този начин и не може да си отиде елементарно. Напротив, той като че ли се мултиплицира, прероден в най-порочните проявления на низките пристрастености във всяка социална система. " Имам човек ", " Дай да се почерпим ", " Нося тука един пакет ", " Ще уредим нещата, само че да има и нещо за нас ". Токсичен български метод за прекосяване през времето и пространството, обвързван точно с това, което е в сърцата и душите на мнозина. И няма закон, който да го промени, макар че това е същинската отрова за всяко огромно гражданско изпитание.

Сякаш сме в капан на времето, в който даже ръководещите на днешния ден наподобяват като преродени копия на едно от дълго време отминало време. Когато са на власт, те си градят държавен уред тъкмо като в предишното, поставят свои хора на виновни позиции и даже спускат парашутисти в частния бизнес, който постоянно е задължен да се преценява с конюнктурата и мощните на деня, с цел да работи. " Този бил непосредствен с оня ", " Онази е човек на този ". Позната имитация за толкоз доста места и от толкоз доста години. Реплика, която ражда примирие измежду някои, а измежду други - тласък да се приближат и те до центровете на властта, с цел да напреднат в кариерата.

" У прабългари и в нови българи, все една ария - продължава Михайловски. - " Чернилото иде от горната страна! Управникът е доктор на страната, само че какво да се прави, когато тоя доктор е най-големият пропагандатор на болест? На тези питания нито прабългаринът, нито новобългаринът намира отговор ".

А в действителност, отговор има - управникът, който и да е той и както и да се споделя, е отражението на непроменящия се групов нрав, заловен в клопката на времето. В този капан, тъкмо като в сън, предишното все чука на вратата и влиза в дома ни, в който само сменяме листовете на календара.

Продължи да четеш